18 мая 2007 г., 10:38

За последно

1K 0 3

Недей да ме събличаш,
ако няма да ми даваш нищо,
ако ще гледаш само как боли
и всеки ден с усмивка ще разбиваш
бутилката в моите мечти.

Не ми доказвай колко си трагичен -
отдавна вече ти си лошото момче
и в тъмнината, неприлично разсъбличан,
ще разваляш нечие дете.

А когато твоят час настъпи,
от тебе всеки ще се отрече.
И загубил своя свят несъществуващ,
за последно ще се вкопчиш
в моето сърце.

Но някой ден ще се събудя
без цигари и без синини,
и ще се втурна да убивам всичко,
което си докосвал ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Обичаща Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "и ще се втурна да убивам всичко,
    което си докосвал ти." - ама че хубаво...
  • Тъжно е, макар да има доза оптимизъм ...

    Поздрав и усмивка.
  • Дано тези синини, не са това което си мисля!
    Хубав стих, поздрави!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...