19 abr 2009, 13:04

За последно 

  Poesía » De amor
573 0 2

Защо ме подминаваш

като призрак,

нима недостойна съм

за твойта ласка аз.

 

Защо не търсиш моя поглед,

искайки да ти призная

за какво копнея

и кого желая.

 

Преди следеше ме

шарено с очи, а сега

погледът ти яростно ме заковава,

нима за милост

трябва да се моля.

 

Ще спра Земята,

ще спра света да се върти,

че да мога да застана

пред теб с блясък във очи,

надявайки се

за последно да ми разрешиш

да видя слънцето през теб...

© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??