VikiTtto (Виктория Михайлова) VikiTtto (Виктория Михайлова)
18
19 abr 2009, 13:04

За последно

747 0 2

Защо ме подминаваш

като призрак,

нима недостойна съм

за твойта ласка аз.

 

Защо не търсиш моя поглед,

искайки да ти призная

за какво копнея

и кого желая.

 

Преди следеше ме

шарено с очи, а сега

погледът ти яростно ме заковава,

нима за милост

трябва да се моля.

 

Ще спра Земята,

ще спра света да се върти,

че да мога да застана

пред теб с блясък във очи,

надявайки се

за последно да ми разрешиш

да видя слънцето през теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0