Защо ме подминаваш
като призрак,
нима недостойна съм
за твойта ласка аз.
Защо не търсиш моя поглед,
искайки да ти призная
за какво копнея
и кого желая.
Преди следеше ме
шарено с очи, а сега
погледът ти яростно ме заковава,
нима за милост
трябва да се моля.
Ще спра Земята,
ще спра света да се върти,
че да мога да застана
пред теб с блясък във очи,
надявайки се
за последно да ми разрешиш
да видя слънцето през теб...
© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados