Защо ме подминаваш
като призрак,
нима недостойна съм
за твойта ласка аз.
Защо не търсиш моя поглед,
искайки да ти призная
за какво копнея
и кого желая.
Преди следеше ме
шарено с очи, а сега
погледът ти яростно ме заковава,
нима за милост
трябва да се моля.
Ще спра Земята,
ще спра света да се върти,
че да мога да застана
пред теб с блясък във очи,
надявайки се
за последно да ми разрешиш
да видя слънцето през теб...
© Виктория Михайлова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
