За последно
Защо ме подминаваш
като призрак,
нима недостойна съм
за твойта ласка аз.
Защо не търсиш моя поглед,
искайки да ти призная
за какво копнея
и кого желая.
Преди следеше ме
шарено с очи, а сега
погледът ти яростно ме заковава,
нима за милост
трябва да се моля.
Ще спра Земята,
ще спра света да се върти,
че да мога да застана
пред теб с блясък във очи,
надявайки се
за последно да ми разрешиш
да видя слънцето през теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Михайлова Всички права запазени
