19 апр. 2009 г., 13:04

За последно

752 0 2

Защо ме подминаваш

като призрак,

нима недостойна съм

за твойта ласка аз.

 

Защо не търсиш моя поглед,

искайки да ти призная

за какво копнея

и кого желая.

 

Преди следеше ме

шарено с очи, а сега

погледът ти яростно ме заковава,

нима за милост

трябва да се моля.

 

Ще спра Земята,

ще спра света да се върти,

че да мога да застана

пред теб с блясък във очи,

надявайки се

за последно да ми разрешиш

да видя слънцето през теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...