За последно

19 апр. 2009 г., 13:04

Поэзия » Любовная

609 0 2

Защо ме подминаваш

като призрак,

нима недостойна съм

за твойта ласка аз.

Защо не търсиш моя поглед,

искайки да ти призная

за какво копнея

и кого желая.

Преди следеше ме

шарено с очи, а сега

погледът ти яростно ме заковава,

нима за милост

трябва да се моля.

Ще спра Земята,

ще спра света да се върти,

че да мога да застана

пред теб с блясък във очи,

надявайки се

за последно да ми разрешиш

да видя слънцето през теб...

Nos7radam (Ноно Якимов)

2009-04-25T01:10:01+03:00

Много добро стихче!Поздрави!
divinagi (Даниела Цветанова)

2009-04-19T14:02:40+03:00

Ти си истинска и обичаш, а щом обичаш ще бъдеш обичана!
Бъди здрава!