4 dic 2017, 11:49  

За последно

  Poesía » Otra
625 4 10

Предадоха ме думите, така ли?
Ще трябва да си стягам вече куфара?
Приятелството вчерашно забрави
и между нас друг вятър май задуха.

Не се грижи, известни са ми стъпките,
към изхода с които да си тръгна.
Но с няколко минути за напътствие
в изпразнения дом ще се озърна.

И тъй, ти бе не първи, но различният,
отнасяш моята наивност в сака си.
Вратата се люлее непривично
и тръгвам си, а никой не ме чака.

 

 

Публикувано във

© NotaBene-bg.org 2022 ISSN 1313-7859

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...