Dec 4, 2017, 11:49 AM  

За последно 

  Poetry » Other
5.0 / 8
538 4 10
Предадоха ме думите, така ли?
Ще трябва да си стягам вече куфара?
Приятелството вчерашно забрави
и между нас друг вятър май задуха.
Не се грижи, известни са ми стъпките,
към изхода с които да си тръгна.
Но с няколко минути за напътствие
в изпразнения дом ще се озърна.
И тъй, ти бе не първи, но различният,
отнасяш моята наивност в сака си.
Вратата се люлее непривично
и тръгвам си, а никой не ме чака. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Random works
  • НА МОИТЕ ОБИЧАНИ КОЛЕГИ Да се сбогувам с всички ви не мога, душата в мигом ще се разруши, може би до...
  • Sleepless nights leave me alone! Let me rest for a while. Sleepless nights go away, Leave my soul in...
  • I was a man before I lost it all I ran and sang and danced, The die, however, as I recall Made of bl...

More works »