Dec 4, 2017, 11:49 AM  

За последно 

  Poetry » Other
449 4 10

Предадоха ме думите, така ли?
Ще трябва да си стягам вече куфара?
Приятелството вчерашно забрави
и между нас друг вятър май задуха.

Не се грижи, известни са ми стъпките,
към изхода с които да си тръгна.
Но с няколко минути за напътствие
в изпразнения дом ще се озърна.

И тъй, ти бе не първи, но различният,
отнасяш моята наивност в сака си.
Вратата се люлее непривично
и тръгвам си, а никой не ме чака.

 

 

Публикувано във

© NotaBene-bg.org 2022 ISSN 1313-7859

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??