За последно
Предадоха ме думите, така ли?
Ще трябва да си стягам вече куфара?
Приятелството вчерашно забрави
и между нас друг вятър май задуха.
Не се грижи, известни са ми стъпките,
към изхода с които да си тръгна.
Но с няколко минути за напътствие
в изпразнения дом ще се озърна.
И тъй, ти бе не първи, но различният,
отнасяш моята наивност в сака си.
Вратата се люлее непривично
и тръгвам си, а никой не ме чака.
Публикувано във
© NotaBene-bg.org 2022 ISSN 1313-7859
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
