9 ago 2007, 13:23

За пред хората (маска) 

  Poesía
586 0 1
Мразя. Мразя самотата!
Тази болка ми е (от години)
 толкова позната.
Сълзите ми без повод пак потичат,
а устните и дума не изричат.
 Студено ми е откакто майка ме роди
и мястото си не откривам в този свят от толкова лъжи.
И боря се със всички дни, и моля се,
дано животът ми във друг живот се прероди.
Пред хората съм хубава, засмяна, винаги с лъскава премяна,
а в сърцето - болката е издълбала яма.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога самотата е мъдрост и почивка от простотиите в живота, наслаждавай и се , времето работи за теб.
Propuestas
: ??:??