Мразя. Мразя самотата!
Тази болка ми е (от години)
толкова позната.
Сълзите ми без повод пак потичат,
а устните и дума не изричат.
Студено ми е откакто майка ме роди
и мястото си не откривам в този свят от толкова лъжи.
И боря се със всички дни, и моля се,
дано животът ми във друг живот се прероди.
Пред хората съм хубава, засмяна, винаги с лъскава премяна,
а в сърцето - болката е издълбала яма.