5 may 2010, 14:23

За прикритите убийства

  Poesía
863 0 0

Беше в стаята - студена, тиха,

готвеше се да вечеря сам.

Стъпките на някой се протриха,

но не се притече никой - беше сам.

Стената запечата образа едва

на молещата, тръпнеща ръка.

Но никой след това не я съзря,

не я попита никой - тя била стена.

Не е виновен клетникът въобще,

или убиецът, изтръгнал му сърцето.

Дори да бяга вече, накъде?!

Като петно го цапа досието.

Виновен е животът ни, уви,

че ни превърна в подлеци!

Виновни сме самите ние -

страхливецът умее да се крие!

Обречени да бъдем безразлични,

не сме били виновни досега.

Но питам се, на нас ако се случи,

дали ще ни прости смъртта?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...