За прикритите убийства
Беше в стаята - студена, тиха,
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва
на молещата, тръпнеща ръка.
Но никой след това не я съзря,
не я попита никой - тя била стена.
Не е виновен клетникът въобще,
или убиецът, изтръгнал му сърцето.
Дори да бяга вече, накъде?!
Като петно го цапа досието.
Виновен е животът ни, уви,
че ни превърна в подлеци!
Виновни сме самите ние -
страхливецът умее да се крие!
Обречени да бъдем безразлични,
не сме били виновни досега.
Но питам се, на нас ако се случи,
дали ще ни прости смъртта?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены