5.05.2010 г., 14:23

За прикритите убийства

865 0 0

Беше в стаята - студена, тиха,

готвеше се да вечеря сам.

Стъпките на някой се протриха,

но не се притече никой - беше сам.

Стената запечата образа едва

на молещата, тръпнеща ръка.

Но никой след това не я съзря,

не я попита никой - тя била стена.

Не е виновен клетникът въобще,

или убиецът, изтръгнал му сърцето.

Дори да бяга вече, накъде?!

Като петно го цапа досието.

Виновен е животът ни, уви,

че ни превърна в подлеци!

Виновни сме самите ние -

страхливецът умее да се крие!

Обречени да бъдем безразлични,

не сме били виновни досега.

Но питам се, на нас ако се случи,

дали ще ни прости смъртта?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....