5.05.2010 г., 14:23

За прикритите убийства

859 0 0

Беше в стаята - студена, тиха,

готвеше се да вечеря сам.

Стъпките на някой се протриха,

но не се притече никой - беше сам.

Стената запечата образа едва

на молещата, тръпнеща ръка.

Но никой след това не я съзря,

не я попита никой - тя била стена.

Не е виновен клетникът въобще,

или убиецът, изтръгнал му сърцето.

Дори да бяга вече, накъде?!

Като петно го цапа досието.

Виновен е животът ни, уви,

че ни превърна в подлеци!

Виновни сме самите ние -

страхливецът умее да се крие!

Обречени да бъдем безразлични,

не сме били виновни досега.

Но питам се, на нас ако се случи,

дали ще ни прости смъртта?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...