10 feb 2011, 22:23

За приятелството

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

Приятелство или не

все още не знам

но истината е някъде там

между редовете

сред избелялото мастило

по жълтите страници

на моя живот

 

Нямам време 

думите си да хабя

докато ти решаваш

дали ще се цупиш

сърдиш или натъжаваш

аз вече съм някъде далече

където ти не си вече

 

С думите си

не целя да те засегна

защото повярвай ми знам

лесно е да обиждаш

трудно се прощава

коя друга болка

като Приятелството

си заслужава

 

Истината ти има две лица

много различни дрехи

и безброй сърца

Какво от това

Кажи ми

пред мен си истина

или 

лъжа

 

Много думи

с нищо изпълнени

стари лаври

не могат

обратно да бъдат върнати

някога светлина донасяли

днес в мрак обгърнати

 

И докато ти решаваш

аз бавно се отдалечавам

настигни ме ако можеш

някъде по пътя към ада

където някога ме срещна

преди много години

и всички мъки и болки в себе си попи

 

Хвани ме ако можеш

за ръка

подай ми топлината

на твоите думи

опитай отново 

място да намериш

там

където много преди тебе 

опитаха други но никой не успя

 

Прости ми за думите

както и за наглостта

обичай ме

както обичам те

докато пиша това

Прости ми

ако можеш...

някога...

защото аз няма да се променя

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...