10 feb 2011, 22:23

За приятелството

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

Приятелство или не

все още не знам

но истината е някъде там

между редовете

сред избелялото мастило

по жълтите страници

на моя живот

 

Нямам време 

думите си да хабя

докато ти решаваш

дали ще се цупиш

сърдиш или натъжаваш

аз вече съм някъде далече

където ти не си вече

 

С думите си

не целя да те засегна

защото повярвай ми знам

лесно е да обиждаш

трудно се прощава

коя друга болка

като Приятелството

си заслужава

 

Истината ти има две лица

много различни дрехи

и безброй сърца

Какво от това

Кажи ми

пред мен си истина

или 

лъжа

 

Много думи

с нищо изпълнени

стари лаври

не могат

обратно да бъдат върнати

някога светлина донасяли

днес в мрак обгърнати

 

И докато ти решаваш

аз бавно се отдалечавам

настигни ме ако можеш

някъде по пътя към ада

където някога ме срещна

преди много години

и всички мъки и болки в себе си попи

 

Хвани ме ако можеш

за ръка

подай ми топлината

на твоите думи

опитай отново 

място да намериш

там

където много преди тебе 

опитаха други но никой не успя

 

Прости ми за думите

както и за наглостта

обичай ме

както обичам те

докато пиша това

Прости ми

ако можеш...

някога...

защото аз няма да се променя

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...