За приятелството
Приятелство или не
все още не знам
но истината е някъде там
между редовете
сред избелялото мастило
по жълтите страници
на моя живот
Нямам време
думите си да хабя
докато ти решаваш
дали ще се цупиш
сърдиш или натъжаваш
аз вече съм някъде далече
където ти не си вече
С думите си
не целя да те засегна
защото повярвай ми знам
лесно е да обиждаш
трудно се прощава
коя друга болка
като Приятелството
си заслужава
Истината ти има две лица
много различни дрехи
и безброй сърца
Какво от това
Кажи ми
пред мен си истина
или
лъжа
Много думи
с нищо изпълнени
стари лаври
не могат
обратно да бъдат върнати
някога светлина донасяли
днес в мрак обгърнати
И докато ти решаваш
аз бавно се отдалечавам
настигни ме ако можеш
някъде по пътя към ада
където някога ме срещна
преди много години
и всички мъки и болки в себе си попи
Хвани ме ако можеш
за ръка
подай ми топлината
на твоите думи
опитай отново
място да намериш
там
където много преди тебе
опитаха други но никой не успя
Прости ми за думите
както и за наглостта
обичай ме
както обичам те
докато пиша това
Прости ми
ако можеш...
някога...
защото аз няма да се променя
© Вяра Ангарева All rights reserved.
