28 oct 2007, 14:10

За Приятелството

  Poesía » Otra
1.2K 0 9

За Приятелството

 

Аз сляпа съм да видя туй предателство,

загубила пътеката на своя ден.

Защо ми е безцветното приятелство,

което тягостно пулсира в мен?

А всеки миг надеждата умира,

че някой ще се спре до мен.

Вглъбено във очите ще се взира,

ще търси ласка и приятелски "терен".

Искам някога и аз да бъда утешена.

Не че ми тежи другарите да утешавам.

Но отпила от приятелството, съм решена-

не искам тази жажда със любов да утолявам!

Не мога да повярвам, че изгода

търси всеки в другия човек.

Това ли е човешката природа?

Нима за тази болка няма лек !?

Съдбата ми сама ли е да бъда?

Аз имам нужда от приятел толкова сега!

Седни до мен и ако можеш се преструвай...

Бъди приятел мой, дори и само на шега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е страхотноо !!!!
  • Прекрасно {}{}{}
  • ти мани, баш тва си е човешката природа.
  • Фалшивият блясък е пясък в очите.
    Неискрен приятел е по-лош от враг.
    Понякога търсим до края на дните си-
    Един, но достоен. Един, но сърцат...

    Поздравления!Замисли ме!
  • Браво..! Искрено ти пожелавам да намериш истинските приятели и дано те бъдат до теб винаги - искренни и предани... /6/ от мен за страхотната творба!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....