28.10.2007 г., 14:10

За Приятелството

1.2K 0 9

За Приятелството

 

Аз сляпа съм да видя туй предателство,

загубила пътеката на своя ден.

Защо ми е безцветното приятелство,

което тягостно пулсира в мен?

А всеки миг надеждата умира,

че някой ще се спре до мен.

Вглъбено във очите ще се взира,

ще търси ласка и приятелски "терен".

Искам някога и аз да бъда утешена.

Не че ми тежи другарите да утешавам.

Но отпила от приятелството, съм решена-

не искам тази жажда със любов да утолявам!

Не мога да повярвам, че изгода

търси всеки в другия човек.

Това ли е човешката природа?

Нима за тази болка няма лек !?

Съдбата ми сама ли е да бъда?

Аз имам нужда от приятел толкова сега!

Седни до мен и ако можеш се преструвай...

Бъди приятел мой, дори и само на шега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е страхотноо !!!!
  • Прекрасно {}{}{}
  • ти мани, баш тва си е човешката природа.
  • Фалшивият блясък е пясък в очите.
    Неискрен приятел е по-лош от враг.
    Понякога търсим до края на дните си-
    Един, но достоен. Един, но сърцат...

    Поздравления!Замисли ме!
  • Браво..! Искрено ти пожелавам да намериш истинските приятели и дано те бъдат до теб винаги - искренни и предани... /6/ от мен за страхотната творба!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...