28.10.2007 г., 14:10 ч.

За Приятелството 

  Поезия » Друга
962 0 9

За Приятелството

 

Аз сляпа съм да видя туй предателство,

загубила пътеката на своя ден.

Защо ми е безцветното приятелство,

което тягостно пулсира в мен?

А всеки миг надеждата умира,

че някой ще се спре до мен.

Вглъбено във очите ще се взира,

ще търси ласка и приятелски "терен".

Искам някога и аз да бъда утешена.

Не че ми тежи другарите да утешавам.

Но отпила от приятелството, съм решена-

не искам тази жажда със любов да утолявам!

Не мога да повярвам, че изгода

търси всеки в другия човек.

Това ли е човешката природа?

Нима за тази болка няма лек !?

Съдбата ми сама ли е да бъда?

Аз имам нужда от приятел толкова сега!

Седни до мен и ако можеш се преструвай...

Бъди приятел мой, дори и само на шега...

© Единствена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това е страхотноо !!!!
  • Прекрасно {}{}{}
  • ти мани, баш тва си е човешката природа.
  • Фалшивият блясък е пясък в очите.
    Неискрен приятел е по-лош от враг.
    Понякога търсим до края на дните си-
    Един, но достоен. Един, но сърцат...

    Поздравления!Замисли ме!
  • Браво..! Искрено ти пожелавам да намериш истинските приятели и дано те бъдат до теб винаги - искренни и предани... /6/ от мен за страхотната творба!
  • По-добре сама, отколкото с лъжливи приятели!
    Дано откриеш истинските, които не само избърсват сълзите ти, а не те карат да плачеш!!!
    Поздрави, Стефи!
  • Много хубаво стихотворение,
    но приятелството е възможно
    само с вярност и взаимопомощ.
    С обич, Стефания.
  • Пожелавам ти верни приятели!
    ...и без преструвки!
    Поздравче, Стефи!
  • Всички имаме нужда от малко, но верни приятели! Поздрави!
Предложения
: ??:??