За Приятелството
Аз сляпа съм да видя туй предателство,
загубила пътеката на своя ден.
Защо ми е безцветното приятелство,
което тягостно пулсира в мен?
А всеки миг надеждата умира,
че някой ще се спре до мен.
Вглъбено във очите ще се взира,
ще търси ласка и приятелски "терен".
Искам някога и аз да бъда утешена.
Не че ми тежи другарите да утешавам.
Но отпила от приятелството, съм решена-
не искам тази жажда със любов да утолявам!
Не мога да повярвам, че изгода
търси всеки в другия човек.
Това ли е човешката природа?
Нима за тази болка няма лек !?
Съдбата ми сама ли е да бъда?
Аз имам нужда от приятел толкова сега!
Седни до мен и ако можеш се преструвай...
Бъди приятел мой, дори и само на шега...
© Единствена Все права защищены