Eia (Росица Танчева) Eia (Росица Танчева)
30 436
28 sept 2014, 9:53

За равновесието

  Poesía
847 0 10

Човешкото равновесие…,

тъй фино е –

копринена нишка

между върховете

на две игли.

Проблясва,

мами,

грубите пръсти кани,

но докоснат ли я те,

измерението лично

мигом ще се разтресе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Оригинално, мъдро!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Трудна е тази плетка... в човешките отношения.
    Поздравления за идеята!
    Много ми хареса стихото ти!
    ((( )))
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Чудесна находка: сравняването на човешкото равновесие като копринена
    нишка между върховете на две игли!Не съм срещал досега такова сравнение!Поздрави за цялото стихо и хубава неделна вечер,Роси!!!!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Права си, Росица! Всичко свързано с човека е много крехко, като тази копринена нишка. Неслучайно Паскал казва: "Човекът е мислеща тръстика."
    Според него една капка, една пара е достатъчна, за да го погуби.
    Много хубаво стихотворение, за което те поздравявам и давам най-висока оценка!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • inakrein (Илияна Каракочева)
    inakrein (Илияна Каракочева)
    '...Копринена нишка между върховете на две игли..." - мъдро.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0