28 sept 2014, 9:53

За равновесието 

  Poesía
616 0 10

Човешкото равновесие…,

тъй фино е –

копринена нишка

между върховете

на две игли.

Проблясва,

мами,

грубите пръсти кани,

но докоснат ли я те,

измерението лично

мигом ще се разтресе.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оригинално, мъдро!
  • Трудна е тази плетка... в човешките отношения.
    Поздравления за идеята!
    Много ми хареса стихото ти!
    ((( )))
  • Чудесна находка: сравняването на човешкото равновесие като копринена
    нишка между върховете на две игли!Не съм срещал досега такова сравнение!Поздрави за цялото стихо и хубава неделна вечер,Роси!!!!
  • Права си, Росица! Всичко свързано с човека е много крехко, като тази копринена нишка. Неслучайно Паскал казва: "Човекът е мислеща тръстика."
    Според него една капка, една пара е достатъчна, за да го погуби.
    Много хубаво стихотворение, за което те поздравявам и давам най-висока оценка!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • '...Копринена нишка между върховете на две игли..." - мъдро.
  • Представа си нямаш колко си права!
  • !!
  • "Човешкото равновесие...,
    тъй фино е -
    копринена нишка
    между върховете
    на две игли."
    Според мен тук се крие ядрото на философската ти творба.Колко малко ни трябва, за да нарушим хармонията/равновесието/.Острите върхове на иглите са непрекъсната заплаха. Само миг да се наклониш и край на равновесието.Интересно написано и предложено за четене!Поздрав!
  • Не е трудно да нарушиш равновесието на този,който с животинска арогантност се опитва да грабне нишката,без да си дава сметка,че вече никога няма да премине по нея...Много ми хареса!Поздрави!
  • Гобленче!
Propuestas
: ??:??