28 sept 2014, 9:53

За равновесието

  Poesía
850 0 10

Човешкото равновесие…,

тъй фино е –

копринена нишка

между върховете

на две игли.

Проблясва,

мами,

грубите пръсти кани,

но докоснат ли я те,

измерението лично

мигом ще се разтресе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинално, мъдро!
  • Трудна е тази плетка... в човешките отношения.
    Поздравления за идеята!
    Много ми хареса стихото ти!
    ((( )))
  • Чудесна находка: сравняването на човешкото равновесие като копринена
    нишка между върховете на две игли!Не съм срещал досега такова сравнение!Поздрави за цялото стихо и хубава неделна вечер,Роси!!!!
  • Права си, Росица! Всичко свързано с човека е много крехко, като тази копринена нишка. Неслучайно Паскал казва: "Човекът е мислеща тръстика."
    Според него една капка, една пара е достатъчна, за да го погуби.
    Много хубаво стихотворение, за което те поздравявам и давам най-висока оценка!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • '...Копринена нишка между върховете на две игли..." - мъдро.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...