28.09.2014 г., 9:53

За равновесието

844 0 10

Човешкото равновесие…,

тъй фино е –

копринена нишка

между върховете

на две игли.

Проблясва,

мами,

грубите пръсти кани,

но докоснат ли я те,

измерението лично

мигом ще се разтресе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинално, мъдро!
  • Трудна е тази плетка... в човешките отношения.
    Поздравления за идеята!
    Много ми хареса стихото ти!
    ((( )))
  • Чудесна находка: сравняването на човешкото равновесие като копринена
    нишка между върховете на две игли!Не съм срещал досега такова сравнение!Поздрави за цялото стихо и хубава неделна вечер,Роси!!!!
  • Права си, Росица! Всичко свързано с човека е много крехко, като тази копринена нишка. Неслучайно Паскал казва: "Човекът е мислеща тръстика."
    Според него една капка, една пара е достатъчна, за да го погуби.
    Много хубаво стихотворение, за което те поздравявам и давам най-висока оценка!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • '...Копринена нишка между върховете на две игли..." - мъдро.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...