За равновесието
Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли.
Проблясва,
мами,
грубите пръсти кани,
но докоснат ли я те,
измерението лично
мигом ще се разтресе.
© Росица Танчева All rights reserved.
Sep 28, 2014, 9:53 AM
Comments
Comments
-
-
Трудна е тази плетка... в човешките отношения.
Поздравления за идеята!
Много ми хареса стихото ти!
((( ))) -
Чудесна находка: сравняването на човешкото равновесие като копринена
нишка между върховете на две игли!Не съм срещал досега такова сравнение!Поздрави за цялото стихо и хубава неделна вечер,Роси!!!! -
Права си, Росица! Всичко свързано с човека е много крехко, като тази копринена нишка. Неслучайно Паскал казва: "Човекът е мислеща тръстика."
Според него една капка, една пара е достатъчна, за да го погуби.
Много хубаво стихотворение, за което те поздравявам и давам най-висока оценка!
Сърдечен поздрав: Мисана -
Editor's choice
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
