За равновесието
Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли.
Проблясва,
мами,
грубите пръсти кани,
но докоснат ли я те,
измерението лично
мигом ще се разтресе.
© Росица Танчева All rights reserved.
Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли.
Проблясва,
мами,
грубите пръсти кани,
но докоснат ли я те,
измерението лично
мигом ще се разтресе.
© Росица Танчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...