За родната ми планина

10 feb 2013, 10:28

Poesía » Civil

405 1 3

За мен си винаги неповторима!

Ти водиш битките със бури зли...

Красива лете. По-красива зиме,

усмихната и плувнала в сълзи!

За всички ни оставаш наша майка...

Посрещаш ни ти като стар баща...

Спасяваш ни от всяка вълча хайка.

Явяваш ни се често през нощта...

От Времето и ти си посивяла,

и ти си мачкана от векове!

Но най-стоически си устояла,

не си помисляла за миг да спреш!

Не си ни мащеха, а майка мила.

О, горда си с хайдушките гори!

На всички ни и днес даряваш сили,

романтика и слънце, и звезди!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Hekredel (Христо Славов)

2013-02-14T16:26:41+02:00

Според мен, човек трябва да е част от природата, иначе той губи смисъла,
на сътворяването си!
vilflovers (Виолета Минчева)

2013-02-10T21:22:04+02:00

Поздравления!При възможност я посещаваме! Всяка наша планина е красива и си има минало!Дано ги опазим!!!
Katriona (Кети Рашева)

2013-02-10T13:20:12+02:00

Възхитителен стих! Родена съм в полето, но откакто живея в Балкана, го обичам неистово - няма ли баирче, борове и дерета, все едно не е моята планета!