За родната ми планина
За мен си винаги неповторима!
Ти водиш битките със бури зли...
Красива лете. По-красива зиме,
усмихната и плувнала в сълзи!
За всички ни оставаш наша майка...
Посрещаш ни ти като стар баща...
Спасяваш ни от всяка вълча хайка.
Явяваш ни се често през нощта...
От Времето и ти си посивяла,
и ти си мачкана от векове!
Но най-стоически си устояла,
не си помисляла за миг да спреш!
Не си ни мащеха, а майка мила.
О, горда си с хайдушките гори!
На всички ни и днес даряваш сили,
романтика и слънце, и звезди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
