Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

Feb 10, 2013, 10:28 AM

За родната ми планина

Poetry » Civic

541 1 3

За мен си винаги неповторима!

Ти водиш битките със бури зли...

Красива лете. По-красива зиме,

усмихната и плувнала в сълзи!

За всички ни оставаш наша майка...

Посрещаш ни ти като стар баща...

Спасяваш ни от всяка вълча хайка.

Явяваш ни се често през нощта...

От Времето и ти си посивяла,

и ти си мачкана от векове!

Но най-стоически си устояла,

не си помисляла за миг да спреш!

Не си ни мащеха, а майка мила.

О, горда си с хайдушките гори!

На всички ни и днес даряваш сили,

романтика и слънце, и звезди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Hekredel (Христо Славов)

Според мен, човек трябва да е част от природата, иначе той губи смисъла,
на сътворяването си!

2013-02-14T16:26:41+02:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Поздравления!При възможност я посещаваме! Всяка наша планина е красива и си има минало!Дано ги опазим!!!

2013-02-10T21:22:04+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Възхитителен стих! Родена съм в полето, но откакто живея в Балкана, го обичам неистово - няма ли баирче, борове и дерета, все едно не е моята планета!

2013-02-10T13:20:12+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0