6 ago 2005, 16:55  

За Роси

  Poesía
1.9K 0 5


С коси от слънчеви къдрици,
с очи подобни на звезди,
красива, нежна, романтична
нахлуваш ти във моите мечти.

Поглеждам аз в очите ти красиви
и виждам там разплакано дете,
което само за едно копнее -
да го обича някой от сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бояджиев Todos los derechos reservados

Стиха е посветен на Росица Пенчева, спец. Инжинерна физика, гр. Пловдив.

Comentarios

Comentarios

  • Мерси
  • Много мило!!!
  • Благодаря ви. Сладурско е, но не и колкото и момичето на което е посветено. Тази песничка за Роси е страхотна и малко ме натъжава понеже ми напомня на това сладко ангелче Роси за което е написано това стихче.
  • Сладурско е!
  • Песничка за Роси

    Тролеите по-тихо притичват
    шляпайки със стъпки боси
    и през прозореца надничат…
    А там живее Роси!

    Панелите учудено притихват
    и всеки сивотата носи
    освен един – където се усмихва
    една прекрасна Роси.

    Кое е това момиче?
    Квартала – кой? Въпроси
    със отговора прост – обичам
    и тя се казва Роси!

    жк. Люлин София 1978

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...