Aug 6, 2005, 4:55 PM  

За Роси

  Poetry
1.9K 0 5


С коси от слънчеви къдрици,
с очи подобни на звезди,
красива, нежна, романтична
нахлуваш ти във моите мечти.

Поглеждам аз в очите ти красиви
и виждам там разплакано дете,
което само за едно копнее -
да го обича някой от сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бояджиев All rights reserved.

Стиха е посветен на Росица Пенчева, спец. Инжинерна физика, гр. Пловдив.

Comments

Comments

  • Мерси
  • Много мило!!!
  • Благодаря ви. Сладурско е, но не и колкото и момичето на което е посветено. Тази песничка за Роси е страхотна и малко ме натъжава понеже ми напомня на това сладко ангелче Роси за което е написано това стихче.
  • Сладурско е!
  • Песничка за Роси

    Тролеите по-тихо притичват
    шляпайки със стъпки боси
    и през прозореца надничат…
    А там живее Роси!

    Панелите учудено притихват
    и всеки сивотата носи
    освен един – където се усмихва
    една прекрасна Роси.

    Кое е това момиче?
    Квартала – кой? Въпроси
    със отговора прост – обичам
    и тя се казва Роси!

    жк. Люлин София 1978

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...