Иван (Иван Бояджиев) Иван (Иван Бояджиев)
24
6.08.2005 г., 16:55  

За Роси

1.9K 0 5


С коси от слънчеви къдрици,
с очи подобни на звезди,
красива, нежна, романтична
нахлуваш ти във моите мечти.

Поглеждам аз в очите ти красиви
и виждам там разплакано дете,
което само за едно копнее -
да го обича някой от сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бояджиев Всички права запазени

Стиха е посветен на Росица Пенчева, спец. Инжинерна физика, гр. Пловдив.

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Иван (Иван Бояджиев)
    Иван (Иван Бояджиев)
    Мерси
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Много мило!!!
  • Иван (Иван Бояджиев)
    Иван (Иван Бояджиев)
    Благодаря ви. Сладурско е, но не и колкото и момичето на което е посветено. Тази песничка за Роси е страхотна и малко ме натъжава понеже ми напомня на това сладко ангелче Роси за което е написано това стихче.
  • Калинчето (Инчето Линчето)
    Калинчето (Инчето Линчето)
    Сладурско е!
  • daik (Георги Динински)
    daik (Георги Динински)
    Песничка за Роси

    Тролеите по-тихо притичват
    шляпайки със стъпки боси
    и през прозореца надничат…
    А там живее Роси!

    Панелите учудено притихват
    и всеки сивотата носи
    освен един – където се усмихва
    една прекрасна Роси.

    Кое е това момиче?
    Квартала – кой? Въпроси
    със отговора прост – обичам
    и тя се казва Роси!

    жк. Люлин София 1978

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0