18 abr 2007, 0:41

ЗА РОЗАТА...

  Poesía
2.6K 0 9
В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.

Къде е всъщност розата, която
сама от другите цветя расте?
Беззащитна от ръце, очи и вятър
оголена тя още ли боде?

Дали ухае като всички рози?
Царица ли е още на цветята?
Тя, без бодли нима не е без кожа
насилена от влюбения вятър?

Към беззащитни рози не заничам!
Те нямат чар, те нямат даже смисъл!
Дори и срещу слънцето да тичам...
Аз розите с бодли си ги обичам!









¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...