ЗА РОЗАТА...
В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която
сама от другите цветя расте?
Беззащитна от ръце, очи и вятър
оголена тя още ли боде?
Дали ухае като всички рози?
Царица ли е още на цветята?
Тя, без бодли нима не е без кожа
насилена от влюбения вятър?
Към беззащитни рози не заничам!
Те нямат чар, те нямат даже смисъл!
Дори и срещу слънцето да тичам...
Аз розите с бодли си ги обичам!
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която
сама от другите цветя расте?
Беззащитна от ръце, очи и вятър
оголена тя още ли боде?
Дали ухае като всички рози?
Царица ли е още на цветята?
Тя, без бодли нима не е без кожа
насилена от влюбения вятър?
Към беззащитни рози не заничам!
Те нямат чар, те нямат даже смисъл!
Дори и срещу слънцето да тичам...
Аз розите с бодли си ги обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Поздрави! 
