valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
Apr 18, 2007, 12:41 AM

ЗА РОЗАТА...

  Poetry
2.6K 0 9
В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.

Къде е всъщност розата, която
сама от другите цветя расте?
Беззащитна от ръце, очи и вятър
оголена тя още ли боде?

Дали ухае като всички рози?
Царица ли е още на цветята?
Тя, без бодли нима не е без кожа
насилена от влюбения вятър?

Към беззащитни рози не заничам!
Те нямат чар, те нямат даже смисъл!
Дори и срещу слънцето да тичам...
Аз розите с бодли си ги обичам!









Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0