19 jun 2011, 22:37

За Руши

  Poesía » Otra
878 0 0

За Руши

 

В сърцата разтапя Руши

на милиони души

всеки къс леден

със своя глас меден.

 

Душата жива се пленява,

на сцената с него заиграва,

там пада голяма забава,

сърцето лудо затуптява.

 

От последната му изява,

макар да мина доста време,

дори да тънел в забрава,

на мен не ми дреме.

 

Че там, е ясно,

с присъствието си прекрасно,

сред стадо от бизони,

напред препускащи бясно,

 

като един истински лъв

той е винаги пръв,

буден за авантюри театрални

с приятелите си уникални.

 

Мъдростта му, с нас споделена,

остава доволно оценена.

Музиката, това му е храната.

Талантът му вирее в свободата.

 

Когато от идеи оригинални

за шедьоври фатални

главата му запуши,

и тотално изпуши,

 

лудостта му рунтавее.

Той не спира да куфее!

Роши си косата.

Раздава любов до небесата.

 

На моя текст кошмарен,

от душа и сърце създаден,

да не стане твърде нахален,

слагам стих финален!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мандрагорчето На Мандрагората Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...