Jun 19, 2011, 10:37 PM

За Руши

  Poetry » Other
879 0 0

За Руши

 

В сърцата разтапя Руши

на милиони души

всеки къс леден

със своя глас меден.

 

Душата жива се пленява,

на сцената с него заиграва,

там пада голяма забава,

сърцето лудо затуптява.

 

От последната му изява,

макар да мина доста време,

дори да тънел в забрава,

на мен не ми дреме.

 

Че там, е ясно,

с присъствието си прекрасно,

сред стадо от бизони,

напред препускащи бясно,

 

като един истински лъв

той е винаги пръв,

буден за авантюри театрални

с приятелите си уникални.

 

Мъдростта му, с нас споделена,

остава доволно оценена.

Музиката, това му е храната.

Талантът му вирее в свободата.

 

Когато от идеи оригинални

за шедьоври фатални

главата му запуши,

и тотално изпуши,

 

лудостта му рунтавее.

Той не спира да куфее!

Роши си косата.

Раздава любов до небесата.

 

На моя текст кошмарен,

от душа и сърце създаден,

да не стане твърде нахален,

слагам стих финален!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мандрагорчето На Мандрагората All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...