19.06.2011 г., 22:37

За Руши

872 0 0

За Руши

 

В сърцата разтапя Руши

на милиони души

всеки къс леден

със своя глас меден.

 

Душата жива се пленява,

на сцената с него заиграва,

там пада голяма забава,

сърцето лудо затуптява.

 

От последната му изява,

макар да мина доста време,

дори да тънел в забрава,

на мен не ми дреме.

 

Че там, е ясно,

с присъствието си прекрасно,

сред стадо от бизони,

напред препускащи бясно,

 

като един истински лъв

той е винаги пръв,

буден за авантюри театрални

с приятелите си уникални.

 

Мъдростта му, с нас споделена,

остава доволно оценена.

Музиката, това му е храната.

Талантът му вирее в свободата.

 

Когато от идеи оригинални

за шедьоври фатални

главата му запуши,

и тотално изпуши,

 

лудостта му рунтавее.

Той не спира да куфее!

Роши си косата.

Раздава любов до небесата.

 

На моя текст кошмарен,

от душа и сърце създаден,

да не стане твърде нахален,

слагам стих финален!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мандрагорчето На Мандрагората Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...