За Руши

За Руши

В сърцата разтапя Руши

на милиони души

всеки къс леден

със своя глас меден.

Душата жива се пленява,

на сцената с него заиграва,

там пада голяма забава,

сърцето лудо затуптява.

От последната му изява,

макар да мина доста време,

дори да тънел в забрава,

на мен не ми дреме.

Че там, е ясно,

с присъствието си прекрасно,

сред стадо от бизони,

напред препускащи бясно,

като един истински лъв

той е винаги пръв,

буден за авантюри театрални

с приятелите си уникални.

Мъдростта му, с нас споделена,

остава доволно оценена.

Музиката, това му е храната.

Талантът му вирее в свободата.

Когато от идеи оригинални

за шедьоври фатални

главата му запуши,

и тотално изпуши,

лудостта му рунтавее.

Той не спира да куфее!

Роши си косата.

Раздава любов до небесата.

На моя текст кошмарен,

от душа и сърце създаден,

да не стане твърде нахален,

слагам стих финален!