11 nov 2018, 19:43

За самотата 

  Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre
801 7 3

Самотата, да ти кажа, не е
да се будиш в празна стая в неделя сутрин
на терасата да кацне мършав гълъб
да се надяваш, че пак ще дойде утре
кафето да изстива и горчи като сърцето вътре.

Самотата, мислиш си, но не е
кожата ти да настръхва, когато друг случайно те докосне
да се разтваряш при допира на непознат
в произволен поглед да търсиш нещо съдбоносно
и в тефтерите да трупаш думи грешни злостно
и после блуждаещи очи оформят нишка
дето и небето им е постно.

Самотата е, когато някой те целува
предпазливата въздишка
да поемаш дъх безгласно
а този някой
да не съществува.

© Kiddo Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??