Самотата, да ти кажа, не е
да се будиш в празна стая в неделя сутрин
на терасата да кацне мършав гълъб
да се надяваш, че пак ще дойде утре
кафето да изстива и горчи като сърцето вътре.
Самотата, мислиш си, но не е
кожата ти да настръхва, когато друг случайно те докосне
да се разтваряш при допира на непознат
в произволен поглед да търсиш нещо съдбоносно
и в тефтерите да трупаш думи грешни злостно
и после блуждаещи очи оформят нишка
дето и небето им е постно. ...