Fabiana (Галя Николова)
216 821
13 abr 2006, 13:44

...за самотници 

  Poesía
724 0 8

Не си казахме сбогом.
Просто мълчим.
Всеки в своята клетка,
не протяга ръка.
Спокойна раздяла.
Логично... дали...
Аз наум те целувам
и гледам как изгаря
всичко, което гори.
И промъква се леко,
като плаха кошута тишина,
и тежи висинето
луничаво в нощта.
По пътечкаката иде
сиво - синкав студът
и изопва призрачна мрежа
като капан за самотни души.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??