Fabiana (Галя Николова)
216 821
13.04.2006 г., 13:44 ч.

...за самотници 

  Поезия
723 0 8

Не си казахме сбогом.
Просто мълчим.
Всеки в своята клетка,
не протяга ръка.
Спокойна раздяла.
Логично... дали...
Аз наум те целувам
и гледам как изгаря
всичко, което гори.
И промъква се леко,
като плаха кошута тишина,
и тежи висинето
луничаво в нощта.
По пътечкаката иде
сиво - синкав студът
и изопва призрачна мрежа
като капан за самотни души.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??