Fabiana (Галя Николова)
216 821
Apr 13, 2006, 1:44 PM

...за самотници 

  Poetry
705 0 8

Не си казахме сбогом.
Просто мълчим.
Всеки в своята клетка,
не протяга ръка.
Спокойна раздяла.
Логично... дали...
Аз наум те целувам
и гледам как изгаря
всичко, което гори.
И промъква се леко,
като плаха кошута тишина,
и тежи висинето
луничаво в нощта.
По пътечкаката иде
сиво - синкав студът
и изопва призрачна мрежа
като капан за самотни души.

© Галя Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??