Не си казахме сбогом.
Просто мълчим.
Всеки в своята клетка,
не протяга ръка.
Спокойна раздяла.
Логично... дали...
Аз наум те целувам
и гледам как изгаря
всичко, което гори.
И промъква се леко,
като плаха кошута тишина,
и тежи висинето
луничаво в нощта.
По пътечкаката иде
сиво - синкав студът
и изопва призрачна мрежа
като капан за самотни души.
© Галя Николова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
