Ще си отида, аз ще си отида.
Ще дойде в тази стая някой друг,
ще промълви "ти колко си красива",
а ти ще разбереш, че вече съм далеч от тук.
Ще падне нощ, звездите ще изгреят.
Ще се усмихне кървава луна.
По храсти и дървета вятърът ще пее
и ти ще се окъпеш в твоята самота.
Ще си отида, но след днеска идва утре
и ти не трябва вечно да тъжиш!
Зората пак ще дойде с моите устни.
Ще те целуна! И ще продължиш...
© Георги Пенчев Todos los derechos reservados