14 нояб. 2021 г., 16:16

За сбогом

992 0 0

Ще си отида, аз ще си отида.

Ще дойде в тази стая някой друг,

ще промълви "ти колко си красива",

а ти ще разбереш, че вече съм далеч от тук.

 

Ще падне нощ, звездите ще изгреят.

Ще се усмихне кървава луна.

По храсти и дървета вятърът ще пее

и ти ще се окъпеш в твоята самота.

 

Ще си отида, но след днеска идва утре

и ти не трябва вечно да тъжиш!

Зората пак ще дойде с моите устни.

Ще те целуна! И ще продължиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...