Ще си отида, аз ще си отида.
Ще дойде в тази стая някой друг,
ще промълви "ти колко си красива",
а ти ще разбереш, че вече съм далеч от тук.
Ще падне нощ, звездите ще изгреят.
Ще се усмихне кървава луна.
По храсти и дървета вятърът ще пее
и ти ще се окъпеш в твоята самота.
Ще си отида, но след днеска идва утре
и ти не трябва вечно да тъжиш!
Зората пак ще дойде с моите устни.
Ще те целуна! И ще продължиш...
© Георги Пенчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
