24 may 2020, 22:41

За сбогом на учителя

  Poesía » Civil
2K 1 2

Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!

 

 

ЗА СБОГОМ НА УЧИТЕЛЯ

 

Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим!

 

Учителю, ний винаги ще помним
усмивката ти, благия ти глас,
и строгостта ти и речта спокойна
с която ни омайваше във час.

 

Учителю, годините минават,
белее сняг по нашите глави
но ние никога не ще забравим
оназ любов с която ни дари

 

Учителю, знам – хората сме тленни
и всеки има своя сетен час...
Но ти, докле ни има, ще живееш
в сърцата ни, в душите ни, във нас!

 

Д.Г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!
    Това е едно от малкото стихчета които написах на един дъх и публикувах веднага, за да поздравя една моя позната учителка. Макар да е малко имагинерно, вече две години не можах да му намеря кусур и да го прередактирам, което може да означава че е добре.
    Да, наистина учителите заслужават да ги почитаме и обичаме, заслужават и едно по-добро място в житейската пирамида. Защото без тях изчезва знанието, духовността, с краката нагоре се обръща цялата ни ценностна система. Животът се превръща в една уродлива чалга, в която простотията взема връх и се самовъзпроизвежда безконтролно.
    Учителю, Учителю! На теб се уповаваме да ни покажеш пътя, да ни припомняш кое е добро и кое – не е, кое трябва и кое – не трябва.
    И нека пръчката с която показваш никога да не се счупи!
  • Чудесен стих.
    Честит празник.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...