May 24, 2020, 10:41 PM

За сбогом на учителя

  Poetry » Civic
2K 1 2

Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!

 

 

ЗА СБОГОМ НА УЧИТЕЛЯ

 

Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим!

 

Учителю, ний винаги ще помним
усмивката ти, благия ти глас,
и строгостта ти и речта спокойна
с която ни омайваше във час.

 

Учителю, годините минават,
белее сняг по нашите глави
но ние никога не ще забравим
оназ любов с която ни дари

 

Учителю, знам – хората сме тленни
и всеки има своя сетен час...
Но ти, докле ни има, ще живееш
в сърцата ни, в душите ни, във нас!

 

Д.Г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички!
    Това е едно от малкото стихчета които написах на един дъх и публикувах веднага, за да поздравя една моя позната учителка. Макар да е малко имагинерно, вече две години не можах да му намеря кусур и да го прередактирам, което може да означава че е добре.
    Да, наистина учителите заслужават да ги почитаме и обичаме, заслужават и едно по-добро място в житейската пирамида. Защото без тях изчезва знанието, духовността, с краката нагоре се обръща цялата ни ценностна система. Животът се превръща в една уродлива чалга, в която простотията взема връх и се самовъзпроизвежда безконтролно.
    Учителю, Учителю! На теб се уповаваме да ни покажеш пътя, да ни припомняш кое е добро и кое – не е, кое трябва и кое – не трябва.
    И нека пръчката с която показваш никога да не се счупи!
  • Чудесен стих.
    Честит празник.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...