24.05.2020 г., 22:41

За сбогом на учителя

2K 1 2

Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!

 

 

ЗА СБОГОМ НА УЧИТЕЛЯ

 

Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим!

 

Учителю, ний винаги ще помним
усмивката ти, благия ти глас,
и строгостта ти и речта спокойна
с която ни омайваше във час.

 

Учителю, годините минават,
белее сняг по нашите глави
но ние никога не ще забравим
оназ любов с която ни дари

 

Учителю, знам – хората сме тленни
и всеки има своя сетен час...
Но ти, докле ни има, ще живееш
в сърцата ни, в душите ни, във нас!

 

Д.Г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!
    Това е едно от малкото стихчета които написах на един дъх и публикувах веднага, за да поздравя една моя позната учителка. Макар да е малко имагинерно, вече две години не можах да му намеря кусур и да го прередактирам, което може да означава че е добре.
    Да, наистина учителите заслужават да ги почитаме и обичаме, заслужават и едно по-добро място в житейската пирамида. Защото без тях изчезва знанието, духовността, с краката нагоре се обръща цялата ни ценностна система. Животът се превръща в една уродлива чалга, в която простотията взема връх и се самовъзпроизвежда безконтролно.
    Учителю, Учителю! На теб се уповаваме да ни покажеш пътя, да ни припомняш кое е добро и кое – не е, кое трябва и кое – не трябва.
    И нека пръчката с която показваш никога да не се счупи!
  • Чудесен стих.
    Честит празник.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...