За сбогом на учителя
Да ви е честит 24 май - най-българския от всички празници!
ЗА СБОГОМ НА УЧИТЕЛЯ
Учителю, не си отивай още!
Край чиновете прави ний стоим
и чакаме вратата да отвориш
за сетно сбогом да те поздравим!
Учителю, ний винаги ще помним
усмивката ти, благия ти глас,
и строгостта ти и речта спокойна
с която ни омайваше във час.
Учителю, годините минават,
белее сняг по нашите глави
но ние никога не ще забравим
оназ любов с която ни дари
Учителю, знам – хората сме тленни
и всеки има своя сетен час...
Но ти, докле ни има, ще живееш
в сърцата ни, в душите ни, във нас!
Д.Г.
© Димитър Ганев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесен стих.
Честит празник.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това е едно от малкото стихчета които написах на един дъх и публикувах веднага, за да поздравя една моя позната учителка. Макар да е малко имагинерно, вече две години не можах да му намеря кусур и да го прередактирам, което може да означава че е добре.
Да, наистина учителите заслужават да ги почитаме и обичаме, заслужават и едно по-добро място в житейската пирамида. Защото без тях изчезва знанието, духовността, с краката нагоре се обръща цялата ни ценностна система. Животът се превръща в една уродлива чалга, в която простотията взема връх и се самовъзпроизвежда безконтролно.
Учителю, Учителю! На теб се уповаваме да ни покажеш пътя, да ни припомняш кое е добро и кое – не е, кое трябва и кое – не трябва.
И нека пръчката с която показваш никога да не се счупи!