Проклета да съм, ако някога отново заобичам...

Проклет да е и този, който това от мене ще очаква...

Дните на себе си от тук насетне ще наричам

и ще помня, че нероден е онзи, който има правото да ме разплаква!

Ужасно уморена съм от обич,

а някой казваше, че тя дарява сили.

Силна много време бях - падах, но не спирах - пълзях.

Със страховете даже се борех, вярвах в чудеса,

мечтах ги и се молех.

О, стига! Подсладеното вино от днес предпочитам -

истинското просто вгорчи ми до болка душата!

Със сладостта отново ще политам,

но ще бъда сигурна, че мога и да стъпя на земята.

А как крещи във мене всичко!

Как исках нещо истинско някъде, в някой да видя,

било то и едно-едничко...

Сега вече просто не ща! И ставам

само за себе си единствено добра!