10 дек. 2011 г., 22:46

За себе си добра

812 0 0

Проклета да съм, ако някога отново заобичам...

Проклет да е и този, който това от мене ще очаква...

Дните на себе си от тук насетне ще наричам

и ще помня, че нероден е онзи, който има правото да ме разплаква!

 

Ужасно уморена съм от обич,

а някой казваше, че тя дарява сили.

Силна много време бях - падах, но не спирах - пълзях.

Със страховете даже се борех, вярвах в чудеса,

мечтах ги и се молех.

 

О, стига! Подсладеното вино от днес предпочитам -

истинското просто вгорчи ми до болка душата!

Със сладостта отново ще политам,

но ще бъда сигурна, че мога и да стъпя на земята.

 

А как крещи във мене всичко!

Как исках нещо истинско някъде, в някой да видя,

било то и едно-едничко...

Сега вече просто не ща! И ставам

само за себе си единствено добра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...