10 nov 2012, 13:38

За себе си дори съм непозната...

  Poesía » Otra
935 0 6

Парчета самота, захвърлени на пода,

черни дрехи от среднощен грях,

наистина ли съм сама и гола?!...

Защо превърнах всичко в прах?... 

 

Откъснати цветя, откраднати от любовта,

лежаха мъртви на земята...

Аз сама в себе си дочувах смеха коварен на съдбата.

  

Парчета спомени и скъсани мечти

разхождаха се като блудници из мойте сънища.

Навярно търсеха останки от любов

по странни и забравени отдавна пътища...

  

Къде изгубих своята душа?...

Открадната от демона на самотата,

потулена в среднощен грях,

сега дори за себе си съм непозната!....

 

 09.11.2012г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...