Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
10 nov 2012, 13:38

За себе си дори съм непозната... 

  Poesía » Otra
750 0 6

Парчета самота, захвърлени на пода,

черни дрехи от среднощен грях,

наистина ли съм сама и гола?!...

Защо превърнах всичко в прах?... 

 

Откъснати цветя, откраднати от любовта,

лежаха мъртви на земята...

Аз сама в себе си дочувах смеха коварен на съдбата.

  

Парчета спомени и скъсани мечти

разхождаха се като блудници из мойте сънища.

Навярно търсеха останки от любов

по странни и забравени отдавна пътища...

  

Къде изгубих своята душа?...

Открадната от демона на самотата,

потулена в среднощен грях,

сега дори за себе си съм непозната!....

 

 09.11.2012г.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??