10 nov 2012, 13:38

За себе си дори съм непозната...

  Poesía » Otra
933 0 6

Парчета самота, захвърлени на пода,

черни дрехи от среднощен грях,

наистина ли съм сама и гола?!...

Защо превърнах всичко в прах?... 

 

Откъснати цветя, откраднати от любовта,

лежаха мъртви на земята...

Аз сама в себе си дочувах смеха коварен на съдбата.

  

Парчета спомени и скъсани мечти

разхождаха се като блудници из мойте сънища.

Навярно търсеха останки от любов

по странни и забравени отдавна пътища...

  

Къде изгубих своята душа?...

Открадната от демона на самотата,

потулена в среднощен грях,

сега дори за себе си съм непозната!....

 

 09.11.2012г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...