Парчета самота, захвърлени на пода,
черни дрехи от среднощен грях,
наистина ли съм сама и гола?!...
Защо превърнах всичко в прах?...
Откъснати цветя, откраднати от любовта,
лежаха мъртви на земята...
Аз сама в себе си дочувах смеха коварен на съдбата.
Парчета спомени и скъсани мечти
разхождаха се като блудници из мойте сънища.
Навярно търсеха останки от любов
по странни и забравени отдавна пътища...
Къде изгубих своята душа?... ...