За себе си дори съм непозната...
Парчета самота, захвърлени на пода,
черни дрехи от среднощен грях,
наистина ли съм сама и гола?!...
Защо превърнах всичко в прах?...
Откъснати цветя, откраднати от любовта,
лежаха мъртви на земята...
Аз сама в себе си дочувах смеха коварен на съдбата.
Парчета спомени и скъсани мечти
разхождаха се като блудници из мойте сънища.
Навярно търсеха останки от любов
по странни и забравени отдавна пътища...
Къде изгубих своята душа?...
Открадната от демона на самотата,
потулена в среднощен грях,
сега дори за себе си съм непозната!....
09.11.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
