Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
Nov 10, 2012, 1:38 PM

За себе си дори съм непозната...

  Poetry » Other
932 0 6

Парчета самота, захвърлени на пода,

черни дрехи от среднощен грях,

наистина ли съм сама и гола?!...

Защо превърнах всичко в прах?... 

 

Откъснати цветя, откраднати от любовта,

лежаха мъртви на земята...

Аз сама в себе си дочувах смеха коварен на съдбата.

  

Парчета спомени и скъсани мечти

разхождаха се като блудници из мойте сънища.

Навярно търсеха останки от любов

по странни и забравени отдавна пътища...

  

Къде изгубих своята душа?...

Открадната от демона на самотата,

потулена в среднощен грях,

сега дори за себе си съм непозната!....

 

 09.11.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0